Дарение и запазена част в Австрия: кога дарение приживе все пак се отчита при наследяването

Ръководство за надарени лица и наследници със запазена част – с примерни изчисления по австрийското право

Автор: Mag. Nevena Shotekova-Zöchling, Адвокат и синдик по несъстоятелност във Виена · Актуално към ноември 2026 г.

Какво всъщност представлява това?

Представете си, че баща Ви има две деца. Десет години преди смъртта си той подарява жилището си на сестра Ви. Когато почива, освен една спестовна книжка почти нищо не е останало. В завещанието пише: „Дъщеря ми наследява всичко.“

Без специални правила нещата биха били прости – и несправедливи: Вие бихте имали право на запазена част, но само от спестовната книжка. Жилището би било „изчезнало“, защото към момента на смъртта то вече не е принадлежало на бащата.

Точно това австрийският закон не допуска. Смисълът му е: който подарява приживе, не може по този начин да обезсили запазената част на семейството. Затова определени дарения при изчислението се третират така, сякаш все още са част от наследството.

В правото за това съществуват две понятия, които често се бъркат:

Добавяне (прибавяне) на дарението към наследството (Hinzurechnung) означава: дарението се прибавя изчислително към наследственото имущество. Така основата за изчисление става по-голяма – а с нея и запазената част на всички лица със запазена част. Добавянето помага на онзи, който е получил твърде малко.

Зачитане в собствената запазена част (Anrechnung) означава: който сам има право на запазена част и вече е получил нещо приживе, трябва да приеме това дарение да бъде зачетено в собствената му запазена част. Зачитането спира онзи, който вече е получил много.

Нито едното, нито другото става автоматично, а само ако някой го поиска – т.е. лице със запазена част или наследник. На практика това почти винаги се иска, щом става дума за значителни суми.

Кой изобщо има право на запазена част?

Преди да говорим за дарения, трябва да е ясно кой изобщо може да претендира запазена част. В Австрия от 2017 г. насам това са само:

• децата (а ако някое дете вече е починало – неговите низходящи),
• съпругът/съпругата или регистрираният партньор.

Родители, братя и сестри и партньори без брак нямат право на запазена част.

Запазената част е половината от това, което лицето би наследило по закон, ако нямаше завещание. При две деца и без съпруг всяко дете наследява по закон половината – запазената част следователно е по една четвърт. При съпруг и две деца съпругът получава по закон една трета (запазена част: една шеста), а децата си поделят две трети (запазена част: по една шеста).

Запазената част е парично вземане. Това означава, че не получавате дял от жилището, а сума в евро.

Кои дарения се отчитат – и за какъв период?

Тук е същността на целия въпрос. Решаващо е на кого е направено дарението.

Решаващо е дали надареното лице към момента на дарението е спадало към кръга на лицата със запазена част. Детето винаги спада към него. Партньорката (съжителстваща без брак) – никога, дори двойката да е била заедно 30 години. Ако двамата сключат брак по-късно, преценката за даренията след сключването на брака може да се промени.

Какво не се отчита

Не всеки подарък е дарение по смисъла на правото на запазена част. Изключени са (§ 784 ABGB):

• дарения от текущи доходи, които не намаляват имуществото – например редовни по-малки суми от пенсията,
• дарения за общественополезни цели,
• дарения от морален дълг или благоприличие – класическият подарък за рожден ден или Коледа в обичайния размер.

„Скритите“ дарения

На практика интересните случаи рядко са очевидните. Типични скрити дарения са:

• Прехвърляне на жилище с право на ползване (обитаване) или узуфрукт: родителите прехвърлят жилището на дете, но продължават да живеят в него. Това въпреки всичко е дарение – запазеното право обаче може да намали стойността му.
• „Продажба“ на приятелска цена: ако жилище на стойност 300 000 € бъде „продадено“ за 50 000 €, разликата е дарение.
• Пари за къщата на децата: помощ от 80 000 € за строежа на къща или поемането на кредит е дарение.
• Прехвърляне на предприятие на дете без съответна насрещна престация.
• Образование: обичайните разходи за образование не са дарение. Изключително скъпи разходи в отделни случаи могат да се преценят различно.

Дали и в какъв размер е налице дарение, често е истинският спорен въпрос. Тук си струва да се погледне внимателно – и от двете страни.

Как се оценява дарението?

Дарението се оценява по стойността му към момента на дарението и след това се преизчислява към деня на смъртта – с индекса на потребителските цени на Статистика Австрия (§ 788 ABGB).

Това има две важни последици:

1. Последващото поскъпване не се отчита. Ако жилището през 2005 г. е струвало 150 000 €, а днес струва 450 000 €, не се взема днешната пазарна стойност, а 150 000 € плюс инфлацията.
2. Инфлацията обаче се отчита. От 2005 г. насам ценовото равнище се е повишило значително. Така от 150 000 € лесно се получават 230 000 € или повече.

За надарените това е добра новина: поскъпването на пазара на недвижими имоти остава за тях. За лицата със запазена част това означава: старите дарения поради индексирането често струват повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Пример 1: Надарена е сестрата

Семейството: Карл е вдовец и има две деца – Анна и Бен. От няколко години живее с партньорката си Мария (съжителстваща без брак).

Дарението: През 2008 г. Карл подарява на дъщеря си Анна апартамент. Стойност тогава: 200 000 €. Преизчислено с индекса на потребителските цени към 2026 г., за този пример приемаме 300 000 €.

Смъртта: Карл почива през 2026 г. Оставя спестовна книжка и ценни книжа на стойност 100 000 €. В завещанието пише: „Партньорката ми Мария наследява всичко.“

Какво се случва?

Без добавяне на дарението сметката е бърза: наследство 100 000 €, запазена част на всяко дете една четвърт – т.е. по 25 000 €.

Бен обаче иска добавяне на дарението, направено на сестра му, към наследството. Тъй като Анна като дъщеря има право на запазена част, дарението се отчита без времево ограничение – това, че е направено преди 18 години, няма значение.

Резултатът:

• Бен получава 100 000 € вместо 25 000 €. Добавянето на дарението е учетворило запазената му част.
• Анна не получава нищо повече от наследството – тя вече приживе е получила значително повече от запазената си част. Апартаментът обаче остава неин.
• Мария, единствената наследница, трябва да изплати на Бен 100 000 € от наследството. Така от наследството за нея не остава нищо.

Това изненадва мнозина: дарението на дъщерята отпреди почти 20 години в крайна сметка решава, че партньорката остава с празни ръце.

А ако наследството не стига?

Да приемем, че Карл е оставил само 40 000 €. Тогава основата за изчисление би била 340 000 €, а запазената част на Бен – 85 000 €. От наследството Мария може да плати само 40 000 €. За липсващите 45 000 € Бен може да се обърне към сестра си: Анна отговаря като надарена за липсващата сума – най-много до стойността на дарението.

Това е моментът, в който брат и сестра изведнъж се озовават в съда. Често това може да се избегне с разумно споразумение – например с плащане на вноски или с обезпечение върху апартамента.

Пример 2: Надарена е партньорката

Същото семейство, друга история.

Дарението: Карл подарява апартамента не на дъщеря си, а на партньорката си Мария. Индексирана стойност, както по-горе: 300 000 €.

Смъртта: Карл почива през 2026 г., наследство 100 000 €, завещание: Мария наследява всичко.

Сега всичко зависи от един-единствен въпрос: кога Карл е подарил апартамента?

Вариант А: Дарение осем години преди смъртта

Мария като партньорка без брак няма право на запазена част. Даренията на нея се отчитат само ако са направени през последните две години преди смъртта. Осем години са твърде много – апартаментът не се отчита.

Резултат: Анна и Бен получават по 25 000 €. Мария запазва апартамента и остатъка от наследството в размер на 50 000 €.

Вариант Б: Дарение 18 месеца преди смъртта

Сега дарението попада в двугодишния срок – то се отчита изцяло.

Наследството от 100 000 € не стига. Липсващите 100 000 € Анна и Бен могат да поискат от Мария като надарена – най-много до стойността на апартамента.

Резултат: Мария губи цялото наследство и трябва допълнително да плати 100 000 € на децата – или да се споразумее с тях, например чрез ипотека или продажба на апартамента.

Разликата с един поглед

Едно и също жилище, една и съща стойност – и три напълно различни резултата.

За надарените: трябва ли да се притеснявам?

Който преди години е получил като подарък жилище или по-голяма парична сума, след смъртта на дарителя често се пита: трябва ли сега да връщам пари? Ще загубя ли жилището?

Честният отговор: Не е нужно да се страхувате – но трябва да сте информирани.

1. Подаръкът остава Ваш. Запазената част не отменя дарението. Жилището остава вписано в поземлената книга (Grundbuch) на Ваше име. Става дума изключително за пари.

2. Първо плаща наследството. Запазените части се изплащат на първо място от наследственото имущество. Вие като надарен отговаряте само ако и доколкото наследството не стига.

3. Отговорността Ви е ограничена. Никога не отговаряте с повече от стойността на подаръка – и то с индексираната стойност към момента на дарението, а не с днешната пазарна стойност. Поскъпването на имота остава за Вас. Вместо да плащате, при определени обстоятелства можете да върнете и самия подарък.

4. При няколко надарени има поредност. Ако са надарени няколко лица, по принцип първо отговаря онзи, който е надарен последен.

5. Времева защита за лица извън семейството. Ако нямате право на запазена част – например като партньорка, племенница или приятел – и дарението е направено повече от две години преди смъртта, изобщо не отговаряте.

6. Не е нужно да плащате веднага. В Австрия запазената част може да се поиска най-рано една година след смъртта. Освен това плащането може да бъде разсрочено – с разпореждане в завещанието или по молба от съда, по правило за няколко години. Никой не е принуден да продаде жилище за една нощ.

7. Запазената част може да е намалена. Ако починалият дълго време не е имал с някое от децата си контакт, какъвто е обичаен между родители и деца, той е можел да намали запазената част на това дете в завещанието наполовина (§ 776 ABGB). Това намалява и сумата, която Вие като надарен евентуално трябва да платите.

8. Претенциите се погасяват по давност. Претенциите за запазена част по принцип се погасяват три години след узнаването на релевантните обстоятелства. Който бездейства, може да загуби правото си.

Какво да направите сега: Съберете документите за дарението – договор за дарение, извлечение от поземлената книга, документи за инвестиции в жилището, доказателства за запазено право на ползване. Собствените инвестиции и запазените права могат значително да намалят релевантната стойност.

За лицата със запазена част: какво ми се полага?

Ако подозирате, че починалият приживе е подарявал имущество, не сте принудени да разчитате на догадки.

1. Поискайте информация. Който може да поиска добавяне на дарение към наследството, има право на информация – спрямо наследственото имущество, наследниците и надарените (§ 786 ABGB). Т.е. имате право да попитате: кой кога какво е получил?

2. Проучете сами. Историческо извлечение от поземлената книга показва кога даден имот е сменил собственика си и на какво основание („договор за дарение от …“). Също и банковите извлечения на починалия, с които може да се направи справка в наследственото производство, разкриват по-големи преводи.

3. Изчислете. Сметката винаги следва една и съща схема:

Чисто наследствено имущество
+ дарения, които се добавят към наследството (индексирани)
= основа за изчисление
× Вашата квота на запазена част
– дарения, които Вие самият сте получили (зачитане)
= Вашето вземане за запазена част

4. Предявете претенцията. Претенцията се насочва първо срещу наследственото имущество, съответно срещу наследниците, а за липсващата сума – срещу надарените. Добавянето на дарението към наследството трябва да се поиска изрично – в идеалния случай още в наследственото производство пред нотариуса като съдебен комисар.

5. Следете срока. Три години от узнаването минават по-бързо, отколкото си мислите – особено когато в семейството текат преговори. Най-късно 30 години след смъртта всяка претенция е погасена по давност.

Специални случаи, които често се срещат на практика

Дарение на снаха или зет. Снахите и зетьовете нямат право на запазена част. Ако родителите подарят жилището „на децата“, но в поземлената книга е вписана семейната двойка – т.е. дъщерята и зетят по половина, – половината на зетя е дарение на трето лице. Тя се отчита само ако е направена в рамките на две години преди смъртта. Половината на дъщерята, напротив, се отчита без ограничение. Който не погледне внимателно тук, смята грешно.

Дарение на внуци. Внуците спадат към кръга на низходящите и следователно към лицата, които по принцип могат да имат право на запазена част. Затова даренията на внуци по правило се добавят към наследството без времево ограничение – дори когато родителите на внука са още живи.

Дарение на съпруга/съпругата. Съпрузите имат право на запазена част. Затова даренията между съпрузи се отчитат без времево ограничение. Това често засяга „прехвърлянето на половината от къщата“ на съпруга – класически случай, който след смъртта води до изненади за децата от първия брак.

Дарение преди сватбата. Решаващо е дали надареното лице към момента на дарението е имало право на запазена част. Ако някой е подарил апартамент на партньорката си пет години преди сватбата, тя тогава все още не е била съпруга. Дали това дарение по-късно ще се отчита, зависи затова от момента – въпрос, по който на практика се спори.

Патчуърк семейства. Доведените деца нямат право на запазена част, докато не бъдат осиновени. Затова дарение на доведено дете се отчита само в рамките на две години. Обратно, собствените деца от първия брак имат пълна запазена част – дори отношенията да са били трудни. Именно в патчуърк семействата си струва нещата да се уредят приживе.

Няколко дарения през годините. Ако в продължение на десетилетия многократно са дарявани суми – тук помощ за кола, там депозитът за жилище, по-късно кредитът, – всяко дарение се разглежда поотделно и се индексира поотделно. По-малките суми от текущи доходи при това често отпадат, а по-големите суми от спестяванията – не.

Как протича спорът за отчитането на даренията

Много хора се страхуват от многогодишно съдебно дело. В действителност огромното мнозинство от тези случаи приключва без процес. Типичният ход в Австрия:

1. Наследствено производство. След смъртта нотариус като съдебен комисар води наследственото производство. Тук се описва наследственото имущество. Лицата със запазена част биват уведомени и могат да заявят претенциите си – и още тогава да поискат добавяне на даренията към наследството.

2. Информация и документи. Ако има дарения, лицата със запазена част изискват информация. Събират се извлечения от поземлената книга, договори за дарение и банкови извлечения. Често още на този етап става ясно за какви суми всъщност става дума.

3. Оценка. При недвижими имоти често е необходима експертиза: колко е струвало жилището към момента на дарението? Как се отразява запазеното право на ползване? След това с индекса на потребителските цени стойността се преизчислява към деня на смъртта.

4. Преговори. Когато цифрите са на масата, обикновено следва спогодба. Типични решения са плащане на вноски, обезпечение чрез ипотека върху жилището, поемане на дял или продажба с разделяне на получената сума.

5. Иск – ако няма друг начин. Ако не се стигне до споразумение, запазената част трябва да се защити с иск. Такова производство може да продължи дълго и е свързано с разходи. Затова е още по-важно шансовете за успех да се преценят реалистично предварително.

Нашият опит: който рано подготви цифрите прецизно, преговаря от силна позиция – без значение от коя страна стои.

Петте най-чести заблуди

„Това, което съм подарил, вече не е част от наследството.“
За запазената част това не е вярно. Даренията на деца и съпрузи се отчитат без времево ограничение.

„След десет години дарението се погасява по давност.“
Такова правило в Австрия няма. То идва от германското право. В Австрия важи: без ограничение при лица със запазена част, две години при всички останали.

„Трябва да върна жилището.“
Не. Става дума за пари – и то само ако наследството не стига.

„Жилището се отчита с днешната си стойност.“
Не. Решаваща е стойността към момента на дарението, коригирана с инфлацията.

„Ако не кажа нищо, нищо не губя.“
Губите. Добавянето на дарението към наследството трябва да се поиска, а претенциите за запазена част се погасяват по давност. Който чака твърде дълго, губи правото си.

Мерки приживе: как да се избегне спор

Повечето спорове за дарения възникват не от алчност, а от незнание. Родителите подаряват на едно дете жилище и смятат, че с това въпросът е „приключен“. След смъртта им започва спорът между братята и сестрите.

Който дарява, може да вземе мерки:

• Отказ от запазена част: надареното дете или другите деца могат срещу обезщетение да се откажат от запазената си част. Такъв отказ изисква формата на нотариален акт или съдебен протокол.
• Ясна уредба на зачитането: в договора за дарение или в завещанието може да се посочи как да се зачете дарението. Дали и доколко такава уредба има действие спрямо другите лица със запазена част, трябва да се провери в конкретния случай.
• Документиране на равното третиране: ако едното дете получи жилището, а другото – парична сума, това трябва да се запише писмено – с дата и стойност.
• Съзнателно уреждане на правото на ползване и узуфрукта: запазените права влияят на стойността на дарението, а оттам и на последващото изчисляване на запазената част.
• Съгласуване на завещанието: завещание, което пренебрегва предишните дарения, е покана за спор.

Добре направеното дарение защитава и двете страни: надарения – от последващи претенции, а другите деца – от чувството, че са били пренебрегнати.

Списък: тези документи са Ви необходими

Ако сте надарен:

• договор за дарение или договор за прехвърляне
• извлечение от поземлената книга (актуално и историческо)
• доказателство за запазени права: право на ползване (обитаване), узуфрукт, забрана за обременяване и отчуждаване
• документи за собствени инвестиции: ремонт, пристройка, поети кредити
• доказателства за насрещни престации: грижи, плащания към родителите, поети дългове
• експертна оценка или сравнителни цени от годината на дарението, ако има такива

Ако искате да проверите запазената си част:

• завещание и решение за въвод в наследство (Einantwortungsbeschluss) или документи от наследственото производство
• опис на наследственото имущество
• исторически извлечения от поземлената книга за всички имоти на починалия
• указания за по-големи преводи, прехвърляния или „продажби“ в рамките на семейството
• информация за семейното положение: кой има право на запазена част? Имало ли е бракове, осиновявания, починали деца с низходящи?

Колкото по-пълни са документите, толкова по-бързо и по-евтино може да се изясни случаят. Често е достатъчен един-единствен разговор, за да се види дали претенцията си струва.

Правно състояние: ноември 2026 г. Правни основания: §§ 757 сл., 776, 780–792, 1487a ABGB.