Наследствено право · Често задавани въпроси

Наследниците казват, че нямат пари за запазената ми част. Трябва ли да чакам?

Маг. Невена Шотекова-Цьохлинг – адвокат по наследствено право във Виена

Вашият втори пилот в наследственото право

Mag. Nevena Shotekova-Zöchling

Адвокат във Виена · 16 години юридическа практика · Наследствено право

Той нямаше пари. Но имаше къщата.

Малко, но не вечно. Можете да поискате запазената част най-рано една година след смъртта. Но от деня на смъртта текат лихви. А „нямам пари“ не е аргумент: който наследява, трябва да плати, ако се наложи с кредит или продажба. Само в случаи на тежко положение съдът може да разсрочи или да разреши вноски.
Типичен случай (пример)

Няма пари

Майката оставя къща. В завещанието пише: къщата получава синът. Дъщерята получава само запазената си част.

Когато я поисква, братът свива рамене: „Нямам пари. Ще чакаш, докато някой ден продам.“ Някой ден. Дъщерята мисли, че не може да направи нищо.

Той нямаше пари. Но имаше къщата.

Точно това променя всичко. Запазената част е парично вземане срещу този, който наследява. Дали има парите по сметката си, е негова работа. Той може да изтегли кредит, да ипотекира къщата или да я продаде. И докато не плаща, текат лихви, и то от деня на смъртта.

Накрая братът и сестрата се споразумяват: братът изтегля кредит срещу къщата и изплаща сестра си. Къщата остава в семейството.

Поуката: една година трябва да чакате. След това „нямам пари“ вече не е отговор.

Какво казва законът (Австрия)

  • Запазената част е парично вземане срещу наследниците (§ 761 от Австрийския граждански кодекс, ABGB). Не получавате част от къщата, а пари.
  • Изискуема след една година: можете да я поискате най-рано една година след смъртта. Законните лихви обаче текат от деня на смъртта (§ 778 ABGB).
  • „Нямам пари“ не е възражение. Който наследява, трябва да плати запазената част от наследството или от собствени средства, ако се наложи чрез кредит или продажба.
  • Разсрочване: починалият може да нареди разсрочване в завещанието. Освен това съдът може по молба да разсрочи или да разреши вноски, ако незабавното плащане би било несправедливо тежко, например защото иначе семейното жилище или фирмата трябва да се продадат (§§ 766, 767 ABGB). Това е ограничено във времето: по принцип до пет, в особени случаи до десет години след смъртта.
  • Обезпечаване: който се опасява, че наследството ще изчезне, може по време на производството да поиска отделяне на наследственото имущество (§ 812 ABGB).
  • Давност: вземането се погасява три години, след като узнаете за смъртта и завещанието (§ 1487a ABGB). Който чака твърде дълго, го губи.

Какво да направите сега

  1. Предявете запазената част рано и писмено, най-добре още в наследственото производство.
  2. Дайте оценката за проверка. При къщи оценките често се различават значително.
  3. Вноски само с обезпечение: например ипотека върху къщата и ясни срокове.
  4. Следете давността. Учтивото чакане не бива да се превърне в загуба.

Кой изобщо има право на запазена част: Лишен от наследство – какво да направя? →

Наследниците не плащат запазената Ви част?

Ние я защитаваме, с мярка, за да не ескалира ненужно. Първоначална оценка до 48 часа в работни дни; първата консултация е безплатна.

Проверка на запазената част+43 1 34 601 71

← Всички въпроси и отговори за наследственото право